Живял някога един човек, който искал да постигне всички тайни на Божия Дух. Чул за един манастир, в който царяло братолюбие, а настоятелят му бил наистина свят и мъдър човек.
Пристигнал човекът в този манастир. Братята топло го посрещнали, нахранили го и се разговорили – кой е и защо е дошъл. – Дойдох да позная тайните на Духа. С коя истина да започна учението си? – попитал той. – Нахрани ли се? – попитал го настоятелят. – Да – отговорил човекът. – Е, тогава започни с най-простата – след като си се нахранил – измий си купичката.