6 признака, че сте способни да „четете“ енергия на други хора.

Вие сте родени с доста рядък дар …

Ако чувствате положителни или отрицателни вибрации, излъчвани от другите, вие не сте подозрителни и не си „измисляте“ нищо. Потокът от енергия наистина тече през всички нас, която може да се окаже  добра, но и не много добра.

Общуването с хора, които са източници на отрицателна енергия, може да бъде изключително изтощително, а хората с положителна енергия, напротив, вдъхновяват и дават сила. Колкото по-силен е вашият дар да „четете“ енергията на други хора (или да четете аурата), толкова по-отчетливи и очевидни са знаците, посочени по-долу.

И така, ето няколко признака, че сте родени с доста рядка способност да четете енергиите на други хора:

1. Не се чувствате комфортно  в голяма тълпа от хора

Помислете сами – ако усещате енергията на други хора на подсъзнателно ниво (а това е процесът, който не може да бъде спрян само като го пожелаете), когато сте заобиколени от десетки непознати, тъй като вашето „трето око“ се заслепява от налагането на много цветове и нюанси на аурите на тези хора , което предизвиква объркване и желание бързо да избягате.

Вие като гъба поглъщате околната отрицателна енергия и това има доста негативен ефект върху емоционалното, психическото и физическото ви благополучие. Да, понякога всички ние неволно трябва да сме заобиколени от голям брой хора, но преди  това, опитайте се да се уверите, че сте достатъчно силни, за да се справите с мощния енергиен поток, който трябва да поемете.

Вълшебната сила на намерението – Вадим Зеланд

• До реализиране води не самото желание, а нагласа към желаното.
• Намерението е решимост да имаш и действаш.
• Не се реализира желанието, а намерението.
• Само желание нищо не дава. Напротив, колкото е по-силно, толкова по-активно е противодействието на равновесните сили. Желанието е насочено към самата цел, а намерението – към процеса на постигането й.
• Искрената благодарност е излъчване на съзидателна енергия. Напротив, излишният потенциал на молбата е задържане, концентриране на енергията на едно място.
• Има смисъл само намерението да избирате. Изборът не е молба, а вашата решимост да имате и да действате.

Приложения на Вселенските закони

Ще се възползвам от закона за чистата потенциалност, като обещая пред себе си следното:

1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като всеки ден отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Също така поне два пъти дневно (около трийсет ми­нути сутрин и трийсет минути вечер) ще седя сам в тиха медитация.

2. Всеки ден ще отделям време да общувам с при­родата и тихо да наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълв­но и ще гледам залеза, ще слушам шума на оке­ана или реката или просто ще вдишвам арома­та на цвете. В екстаза на собственото си мъл­чание и чрез общение с природата ще се нас­лаждавам на вековния пулс на живота, полето на чистата потенциалност и неограничената съзидателност.

3. Ще се упражнявам във въздържане от прецен­ки. Ще започвам деня си с думите: „Днес няма да съдя нищо, което се случва“, и непрекъсна­то ще си напомням да не правя преценки.

Законът за ритъма и равновесието

Всичко в природата се стреми към равновесие. Разликата в нивата на атмосферното налягане  се изравнява от  вятъра, а  в температурната се компенсира от топлообмена. Където и да се появи излишен потенциал, на на каквото и да е ниво, възникват равновесните сили, насочени да изравнят дисбаланса. Всичко в живота има своите приливи и отливи и следва принципа на ритъма – редуване на бели и черни периоди, успех и неуспех, ден и нощ, раждане и смърт. Това е проява на закона за равновесието. Пълно равновесие има, когато изобщо нищо не става, а абсолютно няма. Всяко колебание в енергиите задейства закона за равновесието. В нашия живот ние създаваме излишен потенциал не само с действията си, но с мислите си. Както ни учи Вадим Зеланд, когато придаваме излишна ВАЖНОСТ на някой или нещо, задействаме равновесните сили, които се опитват да възстановят разликата в енергийните потенциали  като или ни отдалечава от обекта или ни доближава до него. Но тъй като в природата всичко става по начин, който изисква най-малко разход на енергия(по пътя на най-малкото съпротивление)обикновено получаваме противното на това, което искаме. Законът за равновесието обяснява защо получаваме точно това, което активно Не искаме  или получаваме обратното на това, към което се стремим.

За да се избегне действието на този закон, трябва да намалим Важността, която придаваме на нещата. Трябва да помним,че прекомерното усилие  дава обратни резултати. Например човек, който придава прекалена важност на работата си и я превръща в най-важното нещо в живота му, често бива пернат от равновесните сили(примерно се разболява или работата му не получава признание и т. н. ) Има една мисъл: ”Човек, който не умее да почива, не умее и да работи.”

А за да се избегне принципът на ритъма, т. е.  да се избегне отрицателния мах на махалото след успех е необходимо да се издигнем над егото като не допускаме определени успехи да ни карат да се възгордяваме и да не придаваме прекомерна важност на резултатите.

Действието на този закон заслужава по-обстойно разглеждане, отделна публикация, както и всеки един от законите.

Все пак трябва да помним, че винаги, когато печелим, губим нещо. Богатият притежава пари, но не притежава нещо, което  някой беден има. Ритъмът винаги се уравновесява.

Законът за целта

Този закон гласи, че всеки човек има своя цел, свой уникален талант. Всички ние сме придобили проявление във физическия свят, за да изпълним определена своя мисия. Всеки има да научи своите уроци и всеки има уникална дарба, с която да допринесе за разширяването на Вселената. Всеки живот има смисъл и значимост и всеки човек има потенциала да създаде своя изключителен Опус. Когато човек следва тази Своя цел, Вселената „разчиства пътя му”, защото това е НЕГОВИЯТ ПЪТ и обстоятелства, хора и събития се стичат така, че да му помагат.

Когато искаме много неща, енергията ни се разпръсква, но когато обединим желанията и усилията си в една посока – нашата цел, енергията ни придобива невероятна сила.

„Целта е нещо по-Висше от вас самия. Тя ви променя от човека, който сте, в човека, който очаквате да бъдете.” Бенджамин Ърл Тейлър

Законът за необвързаността

Този закон гласи, че за да получим каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажем от своята  обвързаност с него. Това не означава да се откажем от желанията си, а от обвързаността с резултата, който очакваме. Да не сме зависими от даден резултат, да не оставяме той да определя смисъла в живота ни и нашето щастие, защото много често  за нашето добро е да се случи нещо друго или е необходимо да получим това, което желаем по-късно, за да научим нещо или да срещнем някого.  Всъщност най-често, когато се откажем от емоционалната си обвързаност с резултата, получаваме това , от което сме се отказали.

За да се развиваме и постигаме нови успехи трябва да се откажем от своята обвързаност с миналото и с познатото. Търсенето на сигурност във вещите  и в познатото е илюзия. Известното са старите ни представи,  там няма еволюция, няма развитие, няма креативност.

Дийпак Чопра пише:

„Откажете се от своята обвързаност с известното,  прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности.”

Законът на даването

Според този закон Вселената функционира посредством динамичен обмен…Отдаването и получаването са различните аспекти на енергийния поток във Вселената. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.

За да задействаме циркулацията, трябва да се научим  да даваме онова, към което се стремим. Най-лесният начин да получим това, което искаме,  е да  помагаме на другите да получат онова, което искат. Когато даваме, винаги ни се връща. Ако спрем циркулацията на парите и се вкопчим в тях и ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към нас.

Но даването не е свързано непременно с пари. Дайте обич, усмивка, подарете нещо на някого в нужда,  подайте му ръка. Важното е , когато давате  да не съжалявате за даденото и да се чувствате ощетени, защото това не е истинско даване. Когато решите да дадете, дайте от сърце без желание за някаква отплата. Това е истинският Дар и той носи удоволствие на този, който го дарява. Когато давате по този начин, Вселената също ще ви дава по различни пътища това, което искате.

Законът за Хармонията или за най-малкото Усилие

Според този закон, когато сме в хармония със себе си и света, енергията ни отваря Вселенското изобилие и получаваме достъп  до прозренията, силата и цялата благодат, която може да предложи светът. Тогава нещата които искаме се случват без усилие… сякаш от самосебе си. Природата винаги  избира пътя на най-малкото съпротивление, където се изразходва най-малко енергия.

”Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте…а нашата човешка природа е да материализираме мечтите си леко и без усилие.”

Хармония със себе си  можем да постигнем като първо ПРИЕМЕМ себе си такива каквито сме със всичките си недостатъци и слаби страни и да установим равновесие между чувствата и мислите си. Както пише Екхарт Толе – ако примерно имате да свършите някаква работа, но не ви се работи – или станете веднага и свършете задачата или приемете мързела си … насладете му се без да се упреквате… Ако някой човек или ситуация ви притеснява – или кажете какво мислите и променете каквото можете, или приемете човека или ситуацията безрезервно…Това е да си в хармония със себе си – с приемане, без терзания и несъгласия.

Хармония със света можем да постигнем, когато се съсредоточим върху две привидно противоречащи си намерения:

Да поемем пълна отговорност за това как реагираме и как приемаме нещата. Само ние можем да решим дали една ситуация ще я разглеждаме като проблем или възможност. Ние сме отговорни за това дали избираме да страдаме и да се самосъжаляваме или да си „направим от лимона лимонада”.

Да се откажем да контролираме нещата. Ние не сме тук , за да променяме Света, а да изберем това от него, което искаме. В Света има всичко-ние нямаме власт да променяме всичко около нас, не е необходимо да контролираме хората и обстоятелствата както на нас ни се иска…но имаме власт да избираме и да привличаме това, което харесваме.