Един мъдрец извел учениците си навън в студа и мълчаливо застанал пред тях. Минали пет, десет, петнайсет минути. Старецът продължавал да мълчи. Учениците настръхнали престъпвали от крак на крак и поглеждали към Учителя си. Той мълчал.
Те посинели от студ, треперели и накрая, когато търпението им достигнало своя предел, старецът заговорил:
„Студено ви е, защото стоите на разстояние един от друг. Застанете по-близо, за да отдадете един на друг своята топлина. В това е същността на Христовата любов!”
А ние? Колко сме близо един до друг, когато нечия душа е скована от страх, безверие и невежество?
Онлайн съновник 