„ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО“ Елена Блаватска

Тези поучения са за ония,

които не познават опасностите иддхи.

Който пожелае да чуе Гласа на Безмълвието, „Беззвучния Звук„, и да го проумее, той трябва да достигне пълно съсредоточаване.

Като стане равнодушен към външния свят, уче­никът трябва да намери Повелителя на своите чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзиите.

Умът е великият убиец на Реалното.

Ученикът трябва да надвие убиеца.

Чуй на Учителя словата:

Ревниво бди над светлината скрита!

В повелята Му ти се вслушвай свята

дори сред битка страховита.

Най-слабия Му знак лови

поглъщай тихия Му шепот вдън душата,

взрян в Него над човешките глави –

през гръмовитите напеви на земята.

Любов

Любовта е най-важното от всички качества, защото, ако тя е достатъчно силна в човека, той ще придобие всички други качества, а те без нея не биха били достатъчни. Тя често се тълкува като силно желание на човека да се освободи от кръга на раждането и смъртта и да се съедини с Бог; Но това тълкуване звучи егоистично и предава само част от съдържанието. Любовта не е толкова желание, колкото воля, решение, съсредоточаване. За да постигне своята цел, това решение трябва да изпълни цялото ти същество, така че в тебе да не остане място за никакво друго чувство. Наистина любовта е волята да бъдеш едно с Бога, и то не за да можеш да се избавиш от труд и от страдание, а за да работиш заедно с Него и както тъй благода­рение на дълбоката си любов към Него. Защото Той е любов и ако искаш да станеш едно с Него, ти също трябва да се изпълниш със съвършено безко-ристие и любов.

Във всекидневния живот значението на това ка­чество е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиниш вреда и страдание на никое живо съ­щество; второ, да използуваш всеки благоприятен случай, за да помогнеш с нещо, когато можеш.

Преди всичко не причинявай страдания. Има три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: интригантството, жестокостта и суеверието, защото те са престъпления против любовта. Човек, който желае да изпълни сърцето си с любов към Бога, трябва да бъде постоянно нащрек, за да не изпадне в тези три гряха. Виж какво представлява интригантството: то започва с лоша мисъл, а това само по себе си вече е престъпление. Защото във всеки човек и във всяко нещо има добро, във всеки човек и във всяко нещо има зло. Ние можем да усилваме което и да е от тях, като мислим за него, и по този начин можем подпомагаме или да спъваме еволюцията, можем да изпълняваме волята на Логоса или да му противим. Когато мислиш за злото в другия, ти вършиш едновременно три лоши неща:

1. Изпълваш пространството около себе си със  зли мисли вместо с добри и по този начин увеличаваш страданията в света.

2. Ако мислиш за злото в другия, ти храниш това зло и го засилваш и така правиш своя брат по-лош вместо по-добър. Но обикновено злото не е в него, а ти просто сам си го измисляш. И тогава твоята лоша мисълизкушава твоя брат и го въвежда в грях, защото, ако той още не е съвършен, ти можеш да го направиш такъв, какъвто си го мислиш.

3. Ти изпълваш своя собствен ум със зли мисли вместо с добри: така спъваш своя собствен растеж и вместо да облагородиш душата си, ти я превръщаш в грозно и отвратително зрелище за тези, които могат да виждат.

Интригантът, незадоволен от злото, което е сторил на себе си и на своята жертва, с всички сили се опитва да направи и други  хора съучастници в своето престъпление. Ревностно им съобщава своята злоумишлена клевета, като се надява, че те ще й повярват, и тогава всички се съюзяват с него, за да разпространяват лошите думи за бедния страдалец. И това продължава ден след ден и се прави не само от един човек, а от хиляди. Започваш ли да  виждаш колко  низък  и ужасен  е този грях? Трябва съвсем да го избягваш. Никога не говори лошо за когото и да било, откажи се да слушаш когато някой говори лошо за другиго, кротко го прекъсни: „Това може би не е вярно, а дори и да е вярно, по-добре е да не се говори за него.“

Има два вида жестокост: умишлена и неволна. Умишлената  жестокост  преднамерено  причинява болка на друго живо същество, и това е най-големият от всички грехове – дело по-скоро на дявола, отколкото на човека. Ти може би ще кажеш, че никой човек не би сторил подобно нещо; обаче хората често са вършили това, всекидневно го правят и днес. Правили са го инквизиторите и много религиозни хора в името на своята религия. Това вършат и вивисекторите, също така постъпват и много училищни възпитатели, за които това е нещо обикновено. Всички тези хора се опитват да извинят своята грубост, като казват, че било обичай, но едно престъпление не престава да бъде такова само заради това, че го вършат мнозина. Карма не държи сметка за обичая, и карма на жестокостта е най-ужасната от всички. В Индия поне няма извинение за такива обичаи, понеже на всички е добре известен Законът – никому да не причиняваш страдания. Съдбата, която ще постигне жестокия, трябва да падне също и върху всички онези, които излизат нарочно да убиват Божиите създания и на­ричат това „лов“, „спорт“…

Такива неща ти няма да вършиш, аз зная, и от любов към Бога, когато ти се представи случай, ти открито ще въстанеш против тях. Но има жесто­кост както в дела така и в думи. Който каже една дума с намерение да обиди някого, вече е извър­шил това престъпление. Ти и това няма да пра­виш, но понякога само една необмислена дума обижда толкова, колкото и една злобна приказка, тъй че ти трябва да се пазиш и от неволна жесто­кост.

Тя обикновено е плод на безразсъдство. Някой е така завладян от лакомия и скъперничество, че до­ри и не помисля за страданията, които причинява на другите, като им плаща много малко или като оставя жена си и децата си почти да умират от глад. Друг мисли за своята собствена похот и мал­ко се интересува колко души и тела съсипва, за да я задоволи. Трети, само за да не се обезпокои за няколко минути, не плаща на своя работник, кога­то трябва, като изобщо не мисли за трудностите, които му причинява по този начин. Толкова много страдания се дължат просто на нехайство, когато човек, улисан в грижи по себе си, съвсем не помис­ля как се отразява неговото поведение върху дру­гите. Но карма никога не забравя и не държи смет­ка за факта, че хората забравят. Искаш ли да встъ­пиш в Пътя, трябва да мислиш за последствията от това, което правиш, иначе ще извършиш необ­мислена жестокост.

Суеверието е другото голямо зло, което е причи­нило ужасяващи жестокости. Онзи, който е роб на суеверието, презира по-мъдрите и се опитва да ги принуди да вършат същото, което и той. Помисли за страшните кръвопролития, които са извършени заради суеверието, че трябва да се принасят в жер­тва животни, и заради едно още по-жестоко суеверие – че човекът бил имал нужда да се храни с ме­со. Помисли за безчовечното отношение към по­тиснатите касти и виж до каква безсърдечна жесто­кост могат да стигнат дори онези, които знаят за­кона за братството.

Подтикнати от тоя призрак на суеверието, хора­та са извършвали хиляди престъпления – в името на Бога на Любовта. Бди прочее най-зорко, за да не остане в тебе и най-малката следа от него.

Тези три престъпления трябва да се избягват: те възпират съдбоносно всеки напредък, понеже са грехове против Любовта. Обаче ти трябва не само да се въздържаш от зло, но и действено да рабо­тиш за доброто. Ти трябва дотам да си изпълнен от силното желание да служиш, че винаги да си нащрек, за да помагаш на всички около себе си – не само на хората, но и на животните и растения­та. Услужвай в малките неща всеки ден, за да ти стане навик, та да не пропуснеш редкия случай да принесеш по-голяма полза, когато ти предстои да извършиш някое велико дело. Защото, ако ти жа­дуваш за единение с Бога, то не е заради самия те­бе, а за да станеш проводник, по който да се излее Неговата Любов и да стигне тя до твоите братя.

Който е в Пътя, той не живее вече за себе си, а за другите, той се е самозабравил, за да може да им служи. Той е перо в ръката на Бога, чрез което Бо­жията Милост се излива тук долу и намира такъв израз, какъвто тя не би могла да има без този пос­редник. И при това той е в същото време едно жи­во огнено перо, от което струи пламъкът на Божи­ята Любов, горяща в сърцето му и озаряваща све­та.

Мъдростта, която те прави способен да пома­гаш; волята, която насочва мъдростта; любовта, която вдъхновява волята – ето качествата, които трябва да придобиеш. Воля, Мъдрост и Любов са трите лица на Логоса и ти, който искаш да се за­пишеш в армията на неговите служители, трябва да направиш зрими тези лица в света.

Добро поведение

Ето шестте особено важни черти на поведението, които Учителят препоръчва:

1.  Самоконтрол в мисленето.

2.  Самоконтрол в делата.

3. Толерантност.

4. Жизнерадост.

5. Еднонасоченост.

6. Доверчивост.

Доверчивост

Трябва да имаш доверие в своя Учител, трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя, ти ще Му се довериш докрай, през много животи смърти. Ако още не си Го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувствуваш Неговото същество и да Му се довериш, защото, ако не сториш това, знай: дори самият Той не е в състояние да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно преливане на любов и сила.

Трябва да имаш вяра в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре? Ако така смяташ, ти не се познаваш, ти познаваш само своята външна обвивка, която често пъти е падала в тинята. Но ти, истинският ти, си искра от Божествения Пламък и Бог, който е всемогъщ, пребивава в теб и поради това няма нищо, което да не можеш д постигнеш, стига само да го пожелаеш. Кажи си: „Това, което е направил един човек, всеки човек може да го направи. Аз съм човек, но аз съм също и Бог в човека: аз искам и мога да направя това, ще го направя.“ Защото твоята воля трябва да бъде като закалена стомана, ако искаш да встъпиш Пътя.

Еднонасоченост

и трябва да имаш една-единствена цел: да вър­шиш делото на Учителя. Каквато и друга задача да се появи в живота ти, никога не трябва да заб­равяш това. Всъщност не може и да се появи рабо­та, която да не е Негова, защото всяко полезно и безкористно дело е Негово дело и ти трябва да го вършиш за Учителя. Ти трябва да изработваш с най-голямо внимание всяка отделна част, тъй че да можеш да извършиш своето дело с най-голямо съ­вършенство. Същият Учител бе писал: „Каквото и да вършиш, върши го от сърце – като за Бога, а не като за хората.“ Мисли как би изпълнил своята работа, ако знаеше, че Учителят веднага ще дойде да я види; върши всичко, воден от тази мисъл. Най-мъдрите биха проумели най-добре какво оз­начава тази фраза. Има и друга подобна, много но-стара: „С каквато и работа да се захванеш, вло­жи в нея всичко.“

Еднонасочеността означава също, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал. От него не бива да те отклоня­ват никакви изкушения, никакви светски удоволст­вия, нито пък светските привързаности. Защото ти самият трябва да станеш едно с Пътя. Той трябва да се превърне в твоя собствена природа, така че да го следваш, без да има нужда да мислиш за не­го, и да не можеш да се отделиш от Пътя. Ти, Монадата, си решил това. Да се откъснеш от Пътя би значело’да се откъснеш от себе си.

Жизнерадост

Каквато и да е твоята карма, ти трябва да я по­насяш с радост и да приемаш всяко страдание ка­то щастие, защото това показва, че Господарите на Карма те мислят достоен за помощ. Колкото и тежка да е тя, бъди благодарен, че не е по-тежка. Помни, че Учителят ще има малка полза от тебе, докато лошата ти карма не е изразходена и ти не станеш свободен. Като му предлагаш себе си и своята помощ, ти искаш да се ускори осъществява­нето на твоята карма и в един или в два живота ти реализираш това, което иначе би продължило в много съществувания. Но за да я унищожиш най-бързо, трябва да я понасяш бодро и жизнерадост­но.

И друго е важно тук. Трябва да заличиш всяко чувство за собственост. Карма може да ти отнеме и онези неща, които са ти най-скъпи – дори хора­та, които са най-близки на сърцето ти. Но и тогава ти трябва да бъдеш радостен – готов да се разде­лиш с всички и с всичко. Често Учителят има нуж­да да прелее Своята сила в други чрез Своя уче­ник: Той не може да стори това, ако ученикът унива. Тъй че жизнерадостта ти трябва да бъде посто­янна.

Толерантност

Бъди напълно толерантен към всички и се отна­сяй с разбиране към вярванията на хората от дру­ги религии – така, както се отнасяш и към своите единоверци. Защото тяхната религия, както и твоя­та, е път, който води към Всевишния. А за да по­магаш на всички, трябва да разбираш всички.

Но за да постигнеш тази пълна толерантност, трябва първо да се освободиш от всякакъв фанати­зъм и от предразсъдъците си. Трябва да знаеш, че обредите не са необходими: иначе ти би се мислил за по-добър от онези, които не ги изпълняват. Но пък не трябва да осъждаш другите, които все още извършват обредите. Остави ги да се молят както искат, само че и те не трябва да пречат на тебе, който знаеш истината:не трябва да ти натрапват онова, което си надраснал. Бъди снизходителен и благосклонен във всичко.

Сега, когато твоите очи са отворени, някои от старите ти вярвания и обреди може да ти се видят безсмислени; може и наистина да са такива. Но макар и вече да не вземаш участие в тях, все пак ги зачитай от любов към онези добри души, които още им отдават значение. Те имат своето място и своята полза; приличат на онези двойни редове, които като дете са ти помагали да пишеш право и равно, докато привикнеш да пишеш много по-добре и по-свободно без тях. Някога и ти си имал нужда от тях, но сега вече нямаш.

Един велик Учител някога е писал: „Когато бях дете, говорех като дете, чувствувах като дете, мис­лех като дете, но като станах мъж, аз изоставих своите детски навици.“ И въпреки това човекът, който е забравил своето детство и е изгубил вся­каква обич към децата, не може да обучава деца и да помага на деца. Проявявай търпимост и толе­рантност към всички хора, отнасяй се еднакво към всички, каквито и да са те – будисти или индуисти, джайнисти или юдеи, християни или мохамедани.