Благодарение на Фрейд ние знаем, че всяко сънище съдържа информация за наши скрити желания. За това ние изпитваме недоволство когато не успяваме да го спомним. Защо сънищата се забравят и можем ли да се научим да ги запомняме?
„Моята жена ми разказва нейните сънища, – казва 29-годишен мъж, – но аз моите изобщо не ги помня. Обидно ми е : и аз бих искал да запомням сънищата за да ги разшифровам“ .
И у нас наистина има причини да съжаляваме за забравените нощни образи.
Известни са много фактори, когато сънищата са давали големи творчески подсказки, а понякога дори са съдържали вече готови научни открития или оформени идеи за художествени произведения. Не можем да твърдим, че, забравяйки сънище, ние губим нещо. Но, вероятно, ние изпускаме шанс да намерим нещо ценно.
Понякога ние не си спомняме сънищата защото наистина нищо не сме сънували. Болест, нещастен случай или травма могат да доведат до неврологични промени, които водят до спиране на сънуване. Също така сънищата могат да изчезнат, ако фазите на парадоксален сън стават прекалено къси и при това чести. Но такива случаи са редки.
Повечето от нас сънуват всяка нощ. И само някои забравят ги веднага след пробуждането.
Недостиг на внимание
От гледна точка на невролози, нашето забравяне – на първи ред вследствие на недостатъчно внимание към свят на сънищата. Ако те не са ни интересни, то сънищата просто ни се изплъзват. Същото става и с други прояви на нашата мисловна дейност.
И обратно, ако ние започваме да се интересуваме от своя вътрешния мир, нашата памет се подобрява. Тя винаги е съсредоточена на това, което ни „докосва“, струва ни се важно. Жените обикновено се отнасят към своите сънища по-внимателно от мъжете и ги запомнят по-добре.
Понякога ни се струва, че сънищата не заслужават нашето внимание. В два случая от три нашите сънища показват баналните събития, които ни се случиха през деня. По време на сън дневните ни грижи и чувства продължават, давайки ни по този начин възможност да се разберем с тях. Но когато събитията са незначителни, ние забравяме какво сме сънували, за да не „задръстваме“ нашата памет.
Съпротива
„ Всеки от нас притежава ужасни, диви, не подвластни на контрол желания, за това ни говорят нашите сънища“. Тези думи не са на Фрейд, както би могло да предположим, а на античен философ Платон, но те са станали известни благодарение на създателя на психоанализа. Зигмунд Фрейд смятал сънищата като проява на потиснати желания, основно от сексуален характер, които прекалено ни тревожат за да бъдат осъзнати.
Сънище „ облича“ посланията в чудновати образи, за да ни защити от знание, което би могло да наруши наше собствено познание. Но понякога тази защита не стига.Съзнанието има способност да се съпротивлява, отхвърляйки постъпваща информация, и тогава ние забравяме изцяло какво сме сънували. Но добрата новина е в това, че сънище може да повтаря своето съобщение, обличайки го в различни форми.
СЪВЕТИ
1. Когато се събудете, не ставайте веднага, позволете си да се поизлежите малко.. Нашите сънища продължават да живеят в такова „полусънно“ състояние. Не правете някакви усилия, опитвайки се да спомните съня си. Просто внимателно се отнесете към онези образ, които ще ви идват. Запишете ги. Удобно е, ако близо до леглото имате нещо, къде да записвате, само като протегнете ръка. Обръщане към тези записки ще ви позволи да видите красота, мъдрост и разнообразие на безсъзнателни образи, мотиви и устреми на собствена ви душа.
2. Ако действително искате да запомните вашият сън, помолете някого от близките ви между 3-4 часа сутринта, тогава сънят е особено дълбок и продължителност на сънуването може да достигне 20 минути. Вашият партньор също така може да провери дали сънувате нещо. За това трябва да погледне на вашите клепачи и пръстите: ако те леко потръпват, означава, че сънувате.
Онлайн съновник 